...

Егоцентрични, себични, лицемерни, подли и материалисти... Такива са повечето хора. Никой не го интересува как е онова босото, бездомно дете, което скита по улиците независимо дали златното слънце напича асфалта, или се сипе пороен дъжд. Да, така е. За разлика от другите деца, това невинно и беззащитно същество става обект на дискриминация и насилие, защото е различно, а децата са жестоки. Те обиждат и се подиграват на различните. Но всеки ден, прекаран в тази мъка, би го направил по-силно, по-търпеливо и по-борбено от останалите. За жалост малко са хората, които биха се поставили на мястото на това дете. Израснали в лукс и удобство, те никога не биха могли да разберат какво е да те мачка животът... Точно така, лукс. Говоря за богатството. Но не за душевното богатство, а за материалното. Това са съществата, интересуващи се само от това как да натрупат повече и повече. Тези хора, в които цари животинското, жаждата за мъст и господство. Тъпчейки всеки изпречил се на пътя им, живеейки в своя собствен свят, те едва ли биха осъзнали какво се случва около тях...
Един ден техните деца ще пораснат, ще наследят богатството им, но колко са тези, които биха могли да го управляват разумно и достойно? Колко от тях биха изкарали всяка стотинка с честен труд...?