Абсурдания

"...Баба Дона се събуди със силни болки в стомаха. Стана, изми лицето си със студена вода (топлата, беше спряна отдавна), закуси кравай сух и мухлясал хляб и излезе от схлупената си къщурка в Модерното. Забърза към спирката на 309, за да се придвижи по-бързо до пенсионното. Бяха обявили във вестника увеличения на пенсиите и тя се надяваше, че за първи път ще си плати тока навреме. Много я тормозеше този ток. Пенсията - някакви си шейсет лева, а токът трийсет и то през лятото - зимъска достигаше и до седемдесет, хем пестеше постоянно. И се беше издокарала. Иначе кой ще й обърне внимание. А болката в стомаха се увеличаваше. От седмица пазеше диета, не че е дебела, а просто не оставаха пари за храна. Нямаше не за храна, а и за хляб дори..."

* * *

"...Метко се събуди и ококори очи. Нещо го мъчеше в кревата. Все му убиваше. Поразчеша се малко и добара дразнителя на мъчението. После втори, трети, четвърти. Изправи се в кревата и погледна какво държи. Пачка. Пари. Зелени. Десет хиляди долара. Хвърли ги на пода. Повтори. Потрети. Изхвърли всички дразнители. Купчина. Някъде около милион. Легна. Вече нямаше дразнител. Нищо не го мъчеше. Заспа. Спокойно. Рахатлък..."


...Изводите си правете сами. (:
Из "Разделно Време (Рожен 2000)" А.П.

Да кажем НЕ на чалгата.

Сатанински гняв под земята сипе се върху децата, че ядосан е всевишния от музиката на предишния.

Чалга туй петно на храма, тази музикална драма жалка, крастава и гнусна. Кой я на Земята пусна?!

Хей, чалгари долнопробни, вий сте жалки и негодни. Вижте Рокерите бесни как куфеят с Метъл песни.

Ще отворя малка скоба - музиката сръбска в гроба. Тя добра е за сърцето, но кога си до шишето.
Надигнете се другари, Метъли заклети стари.

Завъртете се с китари, прогонете тези твари!

Скорпионите опасни в Калифорния са властни,

а пък James Root с китара, пак солажи адски кара.

Ето Corey Taylor кумира пак на сцената шофира.

Публиката с него пее, Метъл флага пак се вее.

А сега на ред са MushroomHead, те с китари в ръка

покоряват днес света. J. Jordison сред барабаните подлудява

метълманите. J. Davis запява диви песни, Метълите стават бесни.

Fiedly бас китарата отново хваща, Метъл с чалга се разплаща.

Бавно димната завеса се превръща в бяла мрежа. Fred Durst с микрофона

подлудява стадиона. А на тази сцена бясна група CoalChamber се качва.

Dez Fafara пее с дрезгав глас:

"Ще съборя чалгата аз!"
Гръм и мълнии небесни сипят се от тези песни.

Marilyn Manson бий с хиляда вата:
"Във война с циганията".

Всеки миг гърмят колони в адската зала на Рони.

После публиката дива немощната зала срива.

O, METALLICA свещена, пребъди благословена.
Hetfield с китара богоравна сее ереста си славна.

nEo, Gothic и Death течения са от сатаната дарения.

SlipKnoT, CoalChamber, MushroomHead на Земята слагат ред.

Тук GodSmack се появяват, пет звезди за миг изгряват.

Кочинка показва що е класа на развихрената маса.

А когато Менсън пее публиката благовее.
Смъртта с китара в ръце свири пак "Метълско сърце".

Dez на барабаните дъни лудо:

"Майна му на този Удо!"

Stone Sour и System Of A Down се извикват пак насам.

Chimaira пък тогава вдигат пак до Сатаната врява.

Fred Durst с автомата в ръка "Стреляй до полуда" пей сега.

Теню саксонец, HEAVY METAL маратонец с доспехи на гърди "AC/DC" той пак крещи.

SlipKnoT се явяват Iron Maiden не признават.

Хей, чалгари долнопробни, вижте си местата лобни,

Тук е сцената на Рока, смазва ви мощта на тока.

Бог огледа си Земята, скъта се при Сатаната и си каза той на глас:
"Само ROCK ще слушам аз!"
Чалгата ЩЕ СЕ ЗАТРИЕ,

Рапът с прах ще се покрие.

САМО МЕТЪЛЪТ остава увенчан с ореол от Слава!

АХАТ - Черната Овца

Бавно ни залива морето

от сиви тягостни дни,

умът не слуша сърцето,

а вечно смята и бди.

Падаме в калта затъваме до шия в нея,

виновни търсим, за да успеем

невинни в калта да заспим.

Хората сега са глупави стада,

стискайки зъби подават си ръка,

не, аз не мога да спя сега!
Аз сам си избрах тази съдба, вечната черна овца.

Всяка глупост има си време,

да стане малка правда дори,

щом овчарят почне да дреме,

а стадото да точи зъби.

Злото ни поглъща с грозната си паст,

никой не посмя да чуе моя глас,

браните с рогца жалката си власт,

не, аз не мога да съм като вас!
Аз сам си избрах тази съдба, вечната черна овца.
Сложил бях на карта сетния си час,

никой не посмя да чуе моя глас,

черен съм сега и в профил и анфас,

не, аз не мога да съм като вас!

Непознати Улици

Старият квартал не се промени.
Пак е събрал смях и детски мечти.
Тук всеки ден на празник прилича.
Аз ли съм това момиче,
дето в спомените тича...?

И никой не разбра - отива си лятото,
идва есента. Тръгвам някъде и
непознати улици ще извървя -
себе си искам да разбера.

Старият сигнал други събра.
Мина през мен като звук любовта.
Някой отсреща ме позна.
Ти ли си това?

И никой не разбра - отива си лятото,
идва есента. Тръгвам някъде и
непознати улици ще извървя -
себе си искам да разбера.

Стара игра - нови лица.
Мина през мен като звук любовта.
А всеки ден на друг ми прилича.
Аз ли съм това момиче,
дето още го обичаш...?

COB - Are you dead yet?

Не слушай, не вярвай. Удави се преди да си се гмурнал.
Не обръщай внимание, причини си сам вреда.
Целувам земята с вечната си любов.
Размахвай окървавени пръсти докато не умра.

Ти, врагът ми, погледни ме добре.
Унищожи това, което си и ще си останеш.
В огледалото виждам опетнената ти плът, омърсената ти душа.
Удряй в земята и кърви.
Не ми пука, че ме срази.
Трябва ли да съжалявам, или да се запитам:
"Мъртъв ли си вече...?"

Събуди се, не плачи. Съвземи се, за да отречеш истината.
Лъжата, в която живееш те заслепява.
Откриваш, че се отвращаваш от себе си.
Този път стигна прекалено далеч.
Или пък може ли да е истина, моето възмездие да си ти самия?

Ти, врагът ми, погледни ме добре.
Унищожи това, което си и ще си останеш.
В огледалото виждам опетнената ти плът, омърсената ти душа.
Удряй в земята и кърви.
Не ми пука, че ме срази.
Трябва ли да съжалявам, или да се запитам:
"Мъртъв ли си вече...?"

Праисторическото изкуство

Когато дон Марселино де Сатуола открива през 1879г. пещерата Алтамира в Северна Испания, той е убеден, че е намерил доказателство за съществуването на праисторията. Но повечето учени му се присмиват: тези нарисувани бикове са много красиви, а цветовете са твърде ярки, за да бъдат истински. Оттогава са открити много други рисунки и вече никой не се съмнява в автентичността им.

Кога се появява?

Праисторическото изкуство обхваща рисунки и скулптури отпреди изнамирането на писмеността. Най-старите от Африка и Европа датират от 40 000 - 35 000г. пр. Хр. Все по-съвършено издяланите камъни, изборът на камъни, украсени с вкаменелости (някои сечива от Суанскомб в Англия) и използването на охрата са доказателство, че още от началото хората са имали усет за красивото.

Движимото изкуство

Изобразяването на природата се появява едва към 40 000г. пр. Хр. върху малки, преносими и често употребявани предмети: затова учените говорят за "движимо изкуство". Харпуни и копия са гравирани с фигури на животни. Женските статуетки от кост, слонова кост, глина или камък, открити навсякъде в Европа и наречени "Венери"*, датират понякога от 30 000г. пр. Хр.
ВЕНЕРИТЕ - тези статуетки са с огромни кореми и гърди. Като наблягат върху частите, символ на майчинството, а пренебрегват лицето и останалото тяло, праисторическите хора може би са искали да представят плодовитостта... Не всички изследователи възприемат това тълкуване, но мислят, че статуетките са играли някаква роля във вярванията на хората.

Стенното изкуство
Рисунките и гравюрите по стените на пещерите или убежищата се появяват по-късно от движимото изкуство. Най-хубави са през магдаленската епоха, датиращи от 15 000г. пр. Хр. Намират се в пещери като Алтамира в Испания, Нио, Ласко и други във Франция. Но това изкуство, наричано още "скално", е универсално: съществува в Африка по високите плата на Танзания (40 000г. пр. Хр.); в Азия и Австралия (20 000 - 10 000 г. пр.Хр.); в Америка, особено в Бразилия и Аржентина (15 000 г. пр.Хр.).

Разнообразни изображения
Открити са рисунки на ръце, знаци (точки с черти) и геометрични мотиви с тайнствен смисъл; понякога човешки силуети и различни животни според страните: бизони, диви говеда, коне, елени, мамути, козли, мегацери, лосове. В наскоро откритата пещера Шове (Ардеш, Франция) са нарисувани бухали, хиени и пантери. Художникът оцветява рисунките си с охра (червена или жълта пръст) и с черно (манган или въглен), които смесва с животинска мазнина. Той използва изпъкналостта на скалата, за да придаде релеф на животински корем.

Пикасо

Каква разлика между класическия портрет на "Пол като Арлекин" и "Акробатът". Но, тези две картини са дело на един и същи художник - Пабло Пикасо - дързък, странен, изобретателен и независим, който се осмелява пръв да скъса с една художествена традиция на шест века.
"На дванадесет години рисувах като Рафаел..."
Пабло Руис Бласко е роден в Малага през 1881г. Като син на учител по рисуване, той се научава да рисува преди да проходи. На 14 години е приет в училището за изящни изкуства в Барселона, а две години по-късно в Академията за изящни изкуства в Мадрид. През 1900г. заминава за Париж, където посещава музеи и галерии, усвоява уроците на Енгр, Дьолакроа, Дега и Гоген. Произведенията му от тази епоха, назована "синия период", представят цял един цвят от несретници: просяци, алкохолици, про*******и...
Създаването на кубизма
От 1905г. Пикасо започва да наслагва плановете, да схематизира формите. Персонажите му сякаш са изваяни в едно абстрактно пространство. Оттогава, заедно с художника Брак, той започва да показва едновременно всичките аспекти на реалността.
Изцяло нов подход
Кубизмът е истинска "революция". Например, една цигулка се представя само чрез схематизирани форми и чрез резонансните отвори на корпуса й. Техниката на колажите води до сливане на плановете, цветовете и формите, за да се внушат основните характеристики на предметите, откъдето идва и името на периода "синтетичен кубизъм". Налага се ново схващане на формата: една същност може да се изрази чрез твърде разнообразни форми, а една и съща форма може да представи различни същности.
Изумителна жизненост
Пикасо умира на 18 април 1973г. на 92 години, след като е оставил изумително изобилно творчество: 10 000 картини, над 50 000 рисунки, хиляди гравюри и литографии, приблизително 300 скулптури и керамики. Творбите му са из целия свят: Париж, Барселона, Мадрид, Санкт Петербург, Антиб, Ню Йорк... Той твори така, както диша и изследва други изразни форми.
"Живописните платна никога не са довършени, казва той [...] Те спират да бъдат рисувани в един момент, тъй като нещо се е случило и ги е прекъснало."

Скулптури

Египетските художници изграждат човешката фигура в стенописите и релефната пластика, представяйки отделните й части в най-характерните положения - главата и краката в профил, раменете и окото анфас. За гърците, които ценят високо физическата красота, е характерен стремежът към математическото измерване на пропорциите. римският архитект Витрувий създава прочутата схема на човешка фигура с изпънати ръце и крака, която се вписва в квадрат и кръг. Тази рисунка оказва влияние върху Ренесанса. Нейни варианти откриваме в скиците на Леонардо и Дюрер. През Средновековието художниците се стремят да представят духовната, а не физическата красота. Затова те предпочитат издължените пропорции. В романската скулптура фигурите са несъразмерни. Големината им се определя от композицията или мястото на персонажа в небесната и земната йерархия. През периода на готиката пропорциите на фигурите стават все по-реалистични. Появява се портретната пластика.