
Не слушай, не вярвай. Удави се преди да си се гмурнал.
Не обръщай внимание, причини си сам вреда.
Целувам земята с вечната си любов.
Размахвай окървавени пръсти докато не умра.
Ти, врагът ми, погледни ме добре.
Унищожи това, което си и ще си останеш.
В огледалото виждам опетнената ти плът, омърсената ти душа.
Удряй в земята и кърви.
Не ми пука, че ме срази.
Трябва ли да съжалявам, или да се запитам:
"Мъртъв ли си вече...?"
Събуди се, не плачи. Съвземи се, за да отречеш истината.
Лъжата, в която живееш те заслепява.
Откриваш, че се отвращаваш от себе си.
Този път стигна прекалено далеч.
Или пък може ли да е истина, моето възмездие да си ти самия?
Ти, врагът ми, погледни ме добре.
Унищожи това, което си и ще си останеш.
В огледалото виждам опетнената ти плът, омърсената ти душа.
Удряй в земята и кърви.
Не ми пука, че ме срази.
Трябва ли да съжалявам, или да се запитам:
"Мъртъв ли си вече...?"
Не обръщай внимание, причини си сам вреда.
Целувам земята с вечната си любов.
Размахвай окървавени пръсти докато не умра.
Ти, врагът ми, погледни ме добре.
Унищожи това, което си и ще си останеш.
В огледалото виждам опетнената ти плът, омърсената ти душа.
Удряй в земята и кърви.
Не ми пука, че ме срази.
Трябва ли да съжалявам, или да се запитам:
"Мъртъв ли си вече...?"
Събуди се, не плачи. Съвземи се, за да отречеш истината.
Лъжата, в която живееш те заслепява.
Откриваш, че се отвращаваш от себе си.
Този път стигна прекалено далеч.
Или пък може ли да е истина, моето възмездие да си ти самия?
Ти, врагът ми, погледни ме добре.
Унищожи това, което си и ще си останеш.
В огледалото виждам опетнената ти плът, омърсената ти душа.
Удряй в земята и кърви.
Не ми пука, че ме срази.
Трябва ли да съжалявам, или да се запитам:
"Мъртъв ли си вече...?"
Няма коментари:
Публикуване на коментар