Скулптури

Египетските художници изграждат човешката фигура в стенописите и релефната пластика, представяйки отделните й части в най-характерните положения - главата и краката в профил, раменете и окото анфас. За гърците, които ценят високо физическата красота, е характерен стремежът към математическото измерване на пропорциите. римският архитект Витрувий създава прочутата схема на човешка фигура с изпънати ръце и крака, която се вписва в квадрат и кръг. Тази рисунка оказва влияние върху Ренесанса. Нейни варианти откриваме в скиците на Леонардо и Дюрер. През Средновековието художниците се стремят да представят духовната, а не физическата красота. Затова те предпочитат издължените пропорции. В романската скулптура фигурите са несъразмерни. Големината им се определя от композицията или мястото на персонажа в небесната и земната йерархия. През периода на готиката пропорциите на фигурите стават все по-реалистични. Появява се портретната пластика.