Старият квартал не се промени.
Пак е събрал смях и детски мечти.
Тук всеки ден на празник прилича.
Аз ли съм това момиче,
дето в спомените тича...?
И никой не разбра - отива си лятото,
идва есента. Тръгвам някъде и
непознати улици ще извървя -
себе си искам да разбера.
Старият сигнал други събра.
Мина през мен като звук любовта.
Някой отсреща ме позна.
Ти ли си това?
И никой не разбра - отива си лятото,
идва есента. Тръгвам някъде и
непознати улици ще извървя -
себе си искам да разбера.
Стара игра - нови лица.
Мина през мен като звук любовта.
А всеки ден на друг ми прилича.
Аз ли съм това момиче,
дето още го обичаш...?
Няма коментари:
Публикуване на коментар